Обработка на резервоар срещу ръжда

Ще ви покажем обработката на резервоара на любимия ви мотор, който за съжаление е ръждясал и горивото се замърсява с частици от попадналата в него ръжда.



 

В поредица от предавания ви показваме най-често срещаните случаи на поява на ръжда и как можете да стрете корозията на метала.
Механичното отстраняване не е най-ефикасният начин за борба. Въздействието по химичен път пък спира окисляването на метала, оформя един предпазващ слой преди нанасянето на защитата от боя или друг материал.
Въпреки, че всеки отделен случай има своите особености няколко са основните действия, при използването на преобразувател на ръжда.
1. Измиване с вода
2. Обезмасляване на засегнатите повърхностите
3. Отново измиване с вода
4. Нанасяне на преобразувателя на ръждатата по подходящ начините
5. И за трети път обилно измиване с вода
6. Последната операция е нанасянето на защитния слой – боя, вакса или друго.

В миналото предаване ви показахме работата по отстраняването и предпазването на кухината на врата на автомобил от въздействието на влагата и съответно корозията.
При обработка на тавъв вид кухини е важно, след преобразуването на ръждатат да се нанесат необходимия брой слоеве от подходяща вакса, за да се предотврати появата на пукнатини в покритието.

 

Всички метални резервоари на автомобили и мотори неминуемо са изложени на въздействеито на една съставка , добавяна в безоловния бензин. След 2002 година в България също бе забранен за продажба оловния бензин, който се счита за по-безопасен за автомобила, но  замърсяващ околната среда.

 

Добавката е Метил трибутил етер, и се слага в безоловния бензин за ограничаване на предварителното запалване. Но именно тя е причината за образуване на ръжда в металните резервоари.
А всички класически коли и по-стари модели мотори са с такъв вид резервоари.

А любителите на т.н. ретро автомобили и мотори трябва да се погрижат както за добрия външен вид, така и за здравето на колата отвътре.


Естествено резервоарът трябва да се свали и горивото да се отстрани напълно. След това се затваря по подходящ начин единия отвор, защото ние ще наливаме вътре течности и трябва те да не изтичат.

Наливаме топла, около 60 градуса, вода, която да запълни около 1/2 от обема му. Добававяме и 20-30 грама препарат за миене на съдове.
Облепяме и този отвор,  разклащаме добре, за да измием отвътре и да се разхлабят ръждивите седименти.
Изливаме водатата и резервоарът трябва да бъде измит обилно с вода.
За да обезмаслим напълно повърхността, във вътрешността му изливаме обезмаслител – приблизително 250 мл на всеки 10 л обем.
Разклащаме много добре. Обезмаслителят трябва да достигне до всяка гънка и до всяка точка от вътрешната повърхност на резервоара.
След това течността може да бъде събрана и да се използва отново.

Измиваме добре с чиста вода, за да се отделят всички частици и седименти.
Веднага след това наливаме преобразувател на ръжда във резервоара. Количеството трябва да е достатъчно, за да покрие цялата вътрешна повърхност.
Продължителното и добро разклащане е важно, за да сме сигурни, че преобразувателят е покрил повърхността.
Течността също може да бъде използвана повторно – тя не е загубила своите свойства.

Оставя се поне 24 часа при топло или 48 часа при по-хладно време да подейства преобразувателя. Ръждата се е превърнала в черен прах.


Измиваме резервоара обилно с вода.
Измиването е достатъчно, когато вече от него изтича съвсем чиста вода. Цялата преобразувана ръжда, която сега под формата на черен прах, изтича заедно с водата.

Оставя се да изсъхне напълно преди да продължим с обработката.
Вижда се, че отвътре няма петна от ръжда, а там където е действал преобразувателят, са останали черни петна.

Продължаваме работа и приготвяме двукомпонентното епоксидно покритие за резервоари.
Първият компонент се разклаща добре преди да се излее в него втвърдителя.
Сместа трябва да стане абсолютно хомогенна, затова и полагаме толкова усилия по нейното разбъркване.
Едва след това изсипваме цялото съдъжание на опаковката с течния втвърдител в кутията и разбъркваме с бъркалка.
Готовата епоксидната смес изсипваме в резервоара.

Отворът трябва отново да се уплътни добре.
С енергично разклащане разнасяме сместа по вътрешната повърхност. Старателно обръщаме на всички страни.
Разтворът може да бъде използван повторно ограничено време при съхранение в хладилник и затова ние го събираме в подходящ съд. Епоксидната смес не се изхвърля в канализацията.

Когато сме готови със събирането на сместа, отваряме и другият отвор на резервоара.
За да подпомогнем равномерното изсъхване, включваме малък вентилатор, който да движи непрекъснато въздуха през отворите. Движението на въдуха ускорява процеса и същевременно отвежда тежките газове, които се отделят при съхнене на епоксидното покритие.

Слоят, който се образува след изсъхване, защитава вътрешността на  резервоара, както боята парапета или калника, и го предпазва от агресивното действие на различни вещества в горивото.