Изграждане на сух под

Сухият под е функционално и бързо решение за повдигане нивото на пода и за шумоизолация. Затворената между два слоя посипка действа като изолиращ слой.



Системата за сух под се състои от няколко елемента:
- суха посипка за изравняване на неравни основи
- ленти за изолиране на ръбовете
- гипсфазерни плоскости
- винтове и фугопълнителна и лепилна смес

Минералната фазерна лента за уплътняване на ръбовете е с щирина 100 мм и с дебелина от 10 мм и се закрепва по цялата дължина на стените. Тя изолира предававането на стъпковия шум във всички граничещи строителни елементи. Целият под се покрива с велпапе, след което подът трябва да се нивелира.

За нивелирането на пода се слагат летви или така наречените майки, по които се определя нивото на сухата посипка. Дебелината на посипката може да бъде от 2 до максимум 10 сантиметра.

След нивелирането на майките се изсипва и самата посипка. Тя е лека и това прави системите за сух под предпочитани при ремонт на подове с гредоред, защото не утежняват конструкцията, както това би станало с друг вид замазка. Едрината на зърната е от 1 до 6 мм. Посипката се разстила по целия под. След това може да се пристъпи към полагането и на гипсфазерните плоскости. Ако дебелината й е повече от 100 милиметра, трябва да се положи междинен слой гипсфазер. При по-малка дебелина на посипката гипсфазерните плоскости се нареждат по целия под плътно една до друга, без да се оставя фуга между тях. Там където е необходимо изрязване се използва прободен трион. При полагането на втори слой плоскости, основно изискване е те да се разположат така, че да имаме пълно разминаване на фугите, като разместването е около половин дължина на плоскостта. Между двата слоя гипсфазерни плоскости се полага лепилна маса, която се нанася с назъбена малашка по цялата повърхност. Още преди изсъхването на лепилния слой плоскостите се фиксират с специални винтове. Дължината им зависи от дебелината на гипсфазерните плочи. Отворените фуги между плоскостите се запълват с фугопълнителна смес. Върху изградения под не се стъпва поне 4 часа, за да може лепилото добре да свърже гипсфазерните плоскости. При изработката на сухи подове се използват единствено гипсфазерни плочи, специално произведени за тази цел. Като материал той е много сходен с гипскартона, но съдържа и около 20% целулозни влака, получени при преработка на отпадъчна хартия. Тези влакна изпълняват ролята на своеобразна армировка, която повишава устойчивостта на натиск и огъване а така също и якостта на плочите. Те имат напълно равна и гладка повърхност и краищата им не са заоблени. Те имат почти същото приложение като плочите от гипскартон, като се ползват с предимство в случаите, когато се изисква по-голяма механична устойчивост. Повърхността на сухите подовете има висока твърдост и поради това не се повреждат от точковото натоварване, каквото оказват колелцата на столовете например. Върху тях могат да се поставят директно различни подови покрития – меки PVC мокети, ламинирани или естествени паркети, керамични плочки.