Плосък покрив с каменна вата

Има няколко вида плоски покриви.
Необитаемите покриви, каквито са например тези на познатите ни панелни блокове обикновено са покрити с чакъл. Задачата на малките камъчета е да тежат. Така те не позволяват на долните слоеве да се деформират.

Обитаемите плоски покриви са разположени в повечето случаи над жилищни площи. Те всъщност са една голяма тераса с красива гледка. Тяхното натоварване не е особено голямо и системата за изолация може да бъде изпълнена и с  екструдиран полистирен.

И едно модерно решение на обитаемите покриви, което набира все по-широка популярност са зелените покриви. 
Зелените покриви в градовете подобряват звукоизолацията на сградите и удължават живота на хидроизолацията, предпазвайки материалите от прякото въздействие на атмосферните явления. Освен това задържат градския прах. 
Все по-често срещаме зелените покриви върху подземни гаражи. Така пространството над гаражите е превърнато в детски площадки и градинки.

Когато говорим за покрива, който е изложен на всякакви атмосферни влияния - слънчева светлина и топлина, температурни колебания, вода и сняг, материалите и начина на изграждане трябва да бъдат такива, че конструкцията да издържа дълго на циклично повтарящите се атмосферни заплахи.
За покривите важи максимата, че това което трябва да издържи дълго, трябва да е добре защитено. Особено когато инвестицията е голяма, като при промишлените сгради например.

Представете си огромните покриви на логистични центрове, летища, производствени сгради. Тук трябва да се вземе решение, което наистина да е икономически изгодно и обосновано.
В повечето случаи системата за изграждане на плоски покриви с големи размери  включва пароизолационна мембрана, топлоизолационен материал и хидроизолационна мембрана, положени най-често върху оребрена ламарина, фиксирана към метална конструкция.

Оребрената ламарина е често използван материал за изграждане на основата на плоските покриви. За да се осигури оттичането на водата от покрива, конструкцията върху която се монтира ламарината трябва да има някакъв наклон, но не повече от 7 градуса. Изчислено е, че това е достатъчно, за да не се задържа вода по повърхността на покрива.
Освен това оребрената ламарина е основа, върху която може да се ходи, което улеснява  работа.

Плочите каменна вата са с размери 2х1,20. Доставят се на добре опаковани палета, за да се защитят от намокряне. Знаем, че ватата губи своите изолационни свойства ако е мокра. 
Затова ако случайно се намокри, преди да бъда положена, тя трябва да се изсуши.
Товаренето и разтоварването на продуктите трябва да се извършват внимателно, за да се избегнат повреди както на опаковката, така и на ръбовете на плочите от каменна вата. 

При изграждане на топлоизолационна бариера за студа или топлината, основната грижа е да се елиминира попадането на вода в изолационния материал. Това е особено важно, когато топлоизолационния материал е каменна вата. За да запази своите изолационни качества, ватата трябва да е суха.

За целта отдолу тя се защитава с паронепропусклива мембрана, а отгоре с хидроизолационен слой.
Паронепропускливата мембрана не позволява на водни пари и конденз да достигнат до ватата. Затова тя се полага плътно  директно върху трапецовидната ламарина. 

А алуминиевото фолио отразява топлинното излъчване през лятото. Така през горещите летни месеци, когато слънцето пече силно, алуминиевото фолио се включва в борбата с жегата.

Мембраната се реди от края на покрива към средата и всеки слой  застъпва предишния с поне 10 см и двата се залепват с алуминиева лепенка.

Сега е време за рекламите. След това продължаваме с изолацията на покрива - твърда каменна еднослойна вата за топлоизолация и битумна мембрана за хидроизолация. 

Не знам дали успяхте да изберете кое е най-подходящото хапче за вашите болки, но след рекламите ние продължаваме с по-интересната част.
В зависимост от дебелина, ватата се реди на два или на един слой.

За постигане на оптималната топлоизолация ватата трябва да е с дебелина поне 10 см. Това може да бъде постигнато с два слоя от по 5 см всеки, или с един слой от 10 см каменна вата.
Дебелината на топлоизолационния слой, варира според конкретния случай. За правилното и определяне – посъветвайте се със специалист. - слагаме го ВО
Реденето на два слоя изисква разминаване на фугите, за да се елиминират всякакви възможности за термомостове. 

Това предполага рязане на плочите вата както за първия слой, така и за втория.  

Единият вариант е да се положат 2 слоя каменна вата един върху друг, всеки с дебелина 5см.
При полагане на стандартни плочи каменна вата Фибран на 2 слоя, е препоръчително, хоризонталната или вертикалната фуга да се разминават.
Дебелината на топлоизолационния слой, варира според конкретния случай. За правилното и определяне – посъветвайте се със специалист.

За да се ускори работата, се използва еднослойна вата с дебелина 10 см и L-образно оформени ръбове от всички страни. 

Това застъпване на плочите, благодарение на фабрично направените L-образни ръбове има няколко  предимства.
Първо - реденето на плочите е много по-бързо, защото имаме само един пласт вата.

Вместо 2 слоя каменна вата с разминати фуги, можем да положим един слой плочи с дебелина 10см.

Еднослойното полагане на плочите в комбинация с фабрично направените L-образни ръбове има следните предимства :
Предотвратява топлинните мостове 
Полага се по-бързо 
Осигуряване на еднакво високи якостни характеристики по цялата дебелина на плочата
По-лесна организация на логистиката
Липса на грешки от размяна на горен и долен пласт
При полагането на плочи с L-образно оформени ръбове разминаването на фугите не е от особено значение, защото няма опасност от появата на отворена фуга заради сглобката глъб и зъб на плочите.

Има и едно трето предимство - тренировка за съобразителността на майсторите при реденето на плочите, защото зъба на крайната плоча се изрязва, за да легне плътно до борда на покрива. И преди да се реже, трябва да се мисли. Народът е казал - три пъти мери, веднъж режи.

Задължително е фиксирането на ватата към ламарината с дюбели. Все пак става въпрос за покрив, а поривите на вятъра на покрива понякога са доста силни. Всяка плоча се фиксира към ребрата на ламарината преди да се постави хидроизолациония слой.

За хидроизолационните пластове се използват различни видове мембрани– битумни, PVC и др.
Но за да бъдат на покрива те трябва да отговорят на определени условия. Обикновено хидроизолационните мембрани са с черен цвят. Представете си колко се нагряват горе на покрива през лятото. Те трябва да не се разтичат и деформират от високите температури през лятото. А през зимата да не се напукват от студа. 

Първият слой битумна хидроизолация се разстила върху ватата. 
Там където ще бъде застъпен от горния слой, се фиксира с дюбели. 
Всички снадки и по цялата дължина платната се залепват газопламъчно. 
Битумния материал се разстопява и така двата слоя залепват здраво един за друг. Използването на този метод е възможно  благодарение на пожароустойчивостта на ватата. Никой друг изолационен материал не би издържал на пламъка на газовата горелка.

Работата по полагането на ватата и първия хидроизолационен слой може да върви и паралелно, за да се пести време.

Полагането на двата слоя битумна хидроизолация се разделя от етап на монтаж на отводнителни елементи на покрива. Преди полагане на втория слой се монтират улуците.

Почти за всички строително монтажни работи важи правилото за разминаване на фуги и снадки. Това правило важи и при полагането на втория слой от хидроизолационната мембрана. Разминаването осигурява по-голяма здравина и устойчивост.
Вторият слой  от битумната мембрана е последен и изложен ежедневно на капризите на времето и слънчевите лъчи. Затова при него трябва да е  предвидена допълнителна УВ защита.

За вторият слой хидроизолация е необходима по-голяма устойчивост. Затова той се лепи по цялата площ, а не само при застъпването на пластовете. 

Защитата на хидроизолацията от уврежданията на ултравиолетовите лъчи и температурните промени, които ускоряват стареенето ѝ, е важна част от изграждането на покрива. 
За разлика от първия слой, мембраната полагана като втори слой, има минералната посипка от горната страна. Тя е с по-светъл цвят и повишава устойчивостта и живота на мембраната.

Правилното планиране и изграждането на покрива е единственият начин да се защити сградата от външните фактори. Независимо дали е еднофамилна къща, голяма жилищна сграда, летище, склад или производствено хале.
Покривът се изгражда веднъж. Той не сменя дрехите си през различните сезони като нас. Затова  трябва да бъде изграден  по начин и с материали, които да осигуряват правилното му  функциониране дълги години наред - изложен на слънце, студ и жега. Неговата всесезонна дреха е топлоизолацията добре защитена от хидроизолация.