Лепене на плочки

Лепилото за плочки се нанася с назъбена маламашка с големина на зъбите в зависимост от големината на плочките. Качественото лепило за плочки с дълго отворено време допринася за по-лесна работа и сигурно залепване.



Инструменти:
При лепене на плочки е необходимо да разполагате с мастар, нивелир, отвес и назъбена маламашка (гребен).

Подготовка и полагане:
Лепилото за плочки се смесва в съд с вода и се разбърква бавно до получаването на хомогенна смес. Сместа се оставя да узрее 5 минути, след което се разбърква отново на бавни обороти, за де не влезе въздух в сместа.
Лепилото се нанася с подходяща назъбена маламашка (гребен) върху грундирана, здрава, чиста и суха основа. Големината на зъбите варира между 4 и 10 мм и се определя от големината на плочките, които ще бъдат лепени. При по-големи плочки се изискват по-големи зъби. Това гарантира правилно разпределение на лепилото и се избягват така наречените “лапи”, при които има празно пространство без лепило под плочката. Ако под плочката останат кухини, тя лесно се чупи или напуква при натиск, стъпване или пробиване с бормашина.
След нанасяне на лепилото, плочката се притиска плътно и се намества, за да се разпредели сместа по повърхността. Еднаквият размер на фугите се контролира чрез така наречените “монтажни кръстчета”. Необходимите корекции по хоризонтал и вертикал се правят с гумен чук. При по-големи размери на плочите и особено, ако са от гранитогрес, се препоръчва фугите да са по-широки - от 4 до 4,5 мм, за да поемат евентуални деформации при температурни разлики. За изсъхване на лепилото са необходими 24 часа.

Технологии при редене на плочки:
Предварителното планиране на разположението на плочките, гарантира че ще се спестят време и нерви на по-късен етап. При керамичните покрития, симетрията на положените плочки се счита за естетически необходима. При облицоване на подове се определя средата на помещението, като линията е успоредна на дългите стени. След като е очертана средата, лепенето започва така, че по нея да минава или фугата или мислената среда на колоната от плочки. По този начин, ивиците от отрязани плочки образувани вляво и вдясно до стените, ще са равни. При външните ъгли образувани при чупки на стената, лепенето започва с цяла плочка, за да заключим парчетата във вътрешните ъгли. При лепенето върху стени, ако няма точно определено ниво, до което да стигнат плочките, трябва да се започне с цяла плочка отдолу и да се завърши с цяла отгоре. Ако има проектно ниво, но то не стига тавана, се започва от това ниво с цяла плочка отгоре надолу, така че изрезките да са най-долу. В третия случай, когато плочките стигат до тавана, е добре парчетата да граничат с него, тоест реденето започва отдолу нагоре.

Технологии при рязане на плочки:
Много рядко се случва да не се налага рязане на плочките. В повечето случаи помещенията имат чупки, а размерите им не са кратни на размера на плочките. Това налага изрязване по краищата на плочките, зарязване по ъглите, пробиване на дупки или оформяне криви линии. С ръчните инструментите или електрическите машини и фрези, които могат да се открият на пазара, това не е толкова страшно.