ВиК инсталация без къртене на старите плочки
Водопровондата инсталация за захранване на душзоната, която изграждаме, е с два изхода за смесена вода. Чрез едноръкохватков смесител ще се превключва пътят на водата към един от двата изхода – питата или ръчния душ. Стенни колена монтираме за изводите на подвижния душ и мивката. Бидето трябва да захраним с топла и студена вода, а тоалетното казанче само със студена. При завършване на работата и след присъединяването на канализационната инсталация към съществуващия канал, се поставят и тапи, които да спират неприятните миризми по време на ремонта.
Като допълнение към вградените структури, монтираме и вграден смесител в душ зоната.
Универсалното базово устройство за вграждане е гъвкаво и адаптируемо към всякакъв тип инсталация.
Към него се монтират пресфитингите за водопровода.
Монтира се на необходимата височина като се фиксира през отвора за директно присъединяване към стената и се нивелира.
Казанчето се захранва единствено с твърда връзка. За целта се навива пресфитинга към пластмасовия съдържател на вода. Към неги се монтира и захранващата тръба.
Възползваме се от възможността за огъване на тръбите, което спестява не само разходите за съответния фитинг, но и тръбата не се прекъсва.
Преди монтаж тръбите се оразмерятват и калиброват, за да се осигури сигурна връзка с фитинга.
Захранваме от ляво с топла вода смесителя за дупа и от дясно със студена.
След като сме готови с целия водопровод, можем да пресоваме фитингите. Пресоваме с електрическа машина с челюсти за тръби с диаметър ф16. За хоризонтално пресоване челюстите на машината се завъртат за по-лесен захват.
Универсалното устройство за вграждане се нивелира отново и се фиксира окончателно към стената.
Сменяме челюстите на машината и преоваме и тръбите с диаметър ф20.
Щумоизолиращите тампони се слагат след пресоването на колената, за да се намали шума от течащата вода, който е най-силен при перпендикулярна смяна на посоката на водата.
Преминаваме към изграждането на канализационнита инсталация – ще са ни необходими тръби с диаметър ф50 с различна дължина и такива с с диаметър ф110.
Изпълнението на една канализационна инсталация, изисква цял набор от фасонни части - колена, разклонители, тръби, които се свързват към вертикалния щранг на канализацията. Без богат набор от най-различни по форма, диаметър и предназначение фасонни части това е невъзможно да стане.
За улесняване на монтажа се препоръчва обмазване на края пръсъединителната част и тръбата с препарат, който не поврежда уплътнителя.
Специалният инструмент за рязане на тръбите, освен прецизно рязане прави и фаска, която улеснява сглобяването.
Всяка от тръбите има присъединителна муфа в единия си край и уплътнение. Скосяването, което е фабрично или направено след оразмеряването на тръбата, не поврежда уплътнението при напъхването ù в муфата.
Тръбите не се лепят, а само се сглобяват. Каучуковите уплътнения не позволяват пропускане на вода и издържат на водата пълна с агресивни домакински препарати.
Иновативните решения при изграждането на ВиК инсталациите спомагат за намаляване на шума при ползване и увеличаване на времето за безпроблемна експлоатация на тръбите.
Увеличават се слоевете, от които са произвеждат тръбите, като всеки слой има своя роля.
При гладък вътрешен слой се намалява шума при преминаването на водата. Средният слой осигурява стабилна геометрична структура на тръбата.
Много често на обекти, особено при ниски температури, тръбите стават крехки и лесно се чупят.
Външният слой прави тръбата нечуплива и здрава.
Всъщност тайната е в трислойното екструдиране на тръбите. Трите слоя се екструдират едновременно а не наслагват един върху друг.
Тръбите са с различни размери. Така се пести време тъй като не се налага често рязане, а се избира тръба с необходимия размер.
Естесвено рязането е неизбежно. Препоръчително е винаги след това тръбата да се калиброва, за да се улесни вкарването ѝ в муфите.
При свързване на инсталацията трябва да се има предвид, че тръбите, имат способността да се удължават при повишаване на температурата. Това означава, че при съединяването на тръбите една с друга или към съответния присъединителен елемент, краищата им не бива да се напъхват до упор, а трябва да се оставя разстояние около 10 mm, което служи за поемане на термичните линейни разширения.
Отводните тръби за подовите сифони се монтират в подовата замазка, която трябва да бъде с достатъчна дебелина, за да може да се осигури и необходимият наклон на тръбата за оттичане на водата.
Препоръчително е връзките при разклонениета да стават с двойни муфи,
а присъединяването на вертикалната тръба от мивката например, към хоризонталната, която върви по пода, да става с разклонение а не с коляно под 90 градуса.
