Гипсова мазилка

За всички останали стени сме предвидили гипсова мазилка. С измазването ще изправи всички кривини и дефекти по стените.



За всички останали стени сме предвидили гипсова мазилка. Чрез нея ще изправим всички криви и разбити стени. На някои места сигурно ще се наложи тя да бъде и по-дебела. Гипсовата мазилка, като покритие на стени и тавани, покрива и най-високите изисквания за здравина и приятна топлина.
При свързването и съхненето си гипсовата мазилка образува капилярна система, която диша активно и поема влажността, ако в помещенията има такава.

Преди нанасянето на мазилката стените бяха старателно обработени – както механично, така и с грунд бетон контакт. Така сцеплението на новата мазилка с основа се увеличава и попиваемостта намалява. Това предпазва нанесения материал от бързо изсъхване и напукване.
Обработката на основата е едно от най-съществените действия, което трябва да бъде извършено преди започване на нанасянето на машинната мазилка. Основата трябва да е достатъчно суха и хигроскопична.

Подготвянето и нанасянето на материалите се извършва със специални машини за гипсови мазилки, което намалява значително времетраенето, както и разходите за труд.
Всички гипсови мазилки са еднослойни, което както самото наименование показва, означава че се нанасят на един слой. Това важи и за машинно нанасяните мазилки.
Гипсът предлага забележи­телни строително-биологични качества за приятен климат за живот. Защото гипсът може бързо да поеме влага от въз­духа в помещението или да я отдаде отново. Освен това той има добра паропропуск­ливост. Идеален за създава­не на хармоничен климат в помещенията.

При по-големи повърхности за измазване икономичното реше­ние, което се налага от само себе си е машинната мазилка. По-бърза и лесна за нанасяне от ръчната.
Независимо от мястото на нанасяне на гипсовите мазилки, върху стената или тавана, технологията е една и съща.
Гипсовата мазилка се нанася на стената на хоризонтални ивици с помощта на мазаческата дюза на машината.
След нанасяне на гипсовата мазилка се извърша контролно измерване на измазаната повърхност с нивелир. В случай че отклоненията от вертикалата или равнината на повърхсността са трърде големи, е необходимо да се добави съответното количество пресен разтвор.

Нанасянето на мазилката трябва да става по въз­можност от горе надолу. След напръскването гипсо­вата смес се разпределя с метален мастар хоризон­тално и вертикално.
Изравняването на гипсовата или която и да е друга мазилка, изисква голям опит и е един от най-трудните моменти от обработването на мазилката.

Когато започне втвърдяването гипсовата повърхност се изтегля с шпакла, за да се заличат неравностите. Ако тогава гипсът е доста­тъчно втвърдил, се навлажнява, пердаши се с гла­дилна гъба и накрая /когато повърхност стане мато­ва/ се заглажда с пердашка.
Машинната гипсова мазилка се отличава с плавно втвърдяване, което осигурява съобразено с практи­ката време за работа. Времето за работа позволява рационално покриване на големи повърхности.
Машинният гипс запазва дълго време пластичност­та си, което дава възможност за прекъсване на ра­ботата до 15 мин.
При оформянето на ръбовете се използват  метални ъгли. Така ръба е по-стабилен и инструменът се води по металния ъгъл, който предварително е нивелиран. Ъглозащитни профили се поставят, за да осигурят механична защита на ъглите. Техниката изисква профилът да се постави по цялата височина на стената.

И въпреки, че може да прочетете на опаковките, че основата е готова за боядисване, то при по-високи изисквания към повърхността следва нанасяне на финна шпакловка. За да бъдат удовлетворени тези изисквания се изисква повече труд и съот­ветно по-високо заплащане.
Повърхностите на стени, измазани с гипсова мазилка са топли на пипане, тьй като ниската топлопроводност на гипсовата мазилка редуцира за­губите на топлина.

Гипсовите мазилки са препоръчителни и от гледна точка на стро­ителната биология. Изпитанията в световноизвестни институти доказват, че те могат да се прилагат без всякакви ограничения.
Освен всичко друго в кристалната решетка на гипса се съдържат две молекули вода. При евентуален пожар те се освобождават и под въздействието на топлината обра­зуват пожарозащитен слой от водна пара.